Герб на Република България

Република България
Областна администрация Шумен

Официална интернет страница


Новини
24 юни (четвъртък)

Обичаят „Сляпа кукла” е кандидатурата на област Шумен за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2021 г.

Утвърдена е кандидатурата от област Шумен за участие в националната селекция за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2021 година, обявена от Министерството на културата. Това е предсватбен обичай „Сляпа кукла“, който е предложение на Народно читалище „Васил Друмев – 1881“ с. Драгоево, община Велики Преслав, област Шумен.

За участие в областния етап на процедурата в Областна администрация-Шумен постъпиха две кандидатури: предложение от Народно читалище „Съзнание – 1927“ с. Веселиново в раздел традиционни обреди и празници за обичай „Кукеровден – български обичай от дълбока древност“ и предложение от Народно читалище „Васил Друмев – 1881“ с. Драгоево в раздел традиционни обреди и празници за обичай „Сляпа кукла“.

Кандидатурите бяха разгледани и оценени от комисия, назначена със заповед на областния управител на област Шумен, в състав: председател- доц. д-р Катя Кайрякова – преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър” и главен художествен ръководител на АНПТ „Шумен” и членове доц. д-р Грета Стоянова – преподавател в ШУ „Епископ Константин Преславски”, д-р Ирина Крумова – главен уредник отдел „Етнография” в Регионален исторически музей – Шумен, Анета Мутафчиева – главен художествен ръководител на АНПТ „Мадара” и АНПТ „Звънче“ и председател на Областния читалищен съюз-Шумен, Цанка Чилингирова–експерт в Регионален експертно-консултантски и информационен център „Читалища” Шумен. Комисията проведе своята работа чрез писмена процедура.

Обичаят „Сляпа кукла“ е стар, предсватбен обичай, практикуван в региона на село Мараш и квартал Дивдядово, община Шумен. Той е уникален за страната и се е практикувал само тук. Обичаят „Сляпа кукла“ е много интересен от гледна точка на психологията и значението на знаците и последвалата съдба на младоженците, включва гадаене, наричане и следване на определен ритуал, разкривайки по този начин много от вярванията и пожеланията за хармоничен живот след сватбата.

За първи път информация за обичая е събрана по време на подготовка на група за автентични обичаи от село Мараш, Шуменско за участие в Националния събор в Копривщица през 1986 г. При последвали изследвания се установява, че е познат и в съседното село Дивдядово/ сега квартал Дивдядово/. В старинен вид обичаят се практикува масово до 1935-1936 г. След 1986 г. е възстановен и пресъздаван от група за автентичен фолклор „Дядо Драгой“, представен е на фестивали и празници.

Skip to content